вторник, 27 септември 2011 г.

Феята на зъбките

Публикувано от Unknown в 16:50 2 коментара
От няколко месеца, не минаваше ден без някой да не попита-"А,Вики все още ли няма зъбки??!!"Мама успокоително казваше(а май успокояваше и себе си така) Няма, но все някога ще поникнат.Няма човек без зъби.Пък и поне засега сме си спестили неспокойни нощи, и най-вече Вики няма да ги използва по предназначение,когато суче.Но, вкъщи с голямо нетърпение, всички чакахме да се появи първото зъбче.Мам ( т.е МАМА) всяка сутрин ми оглеждаше устата,пипаше с пръстче и се чудеше,кога ли тези бели квадратчета на долните ми венци, ще избият в зъбки??!!
На площадката всички мои приятели си имаха зъбки,братовчед ми и братовчедка ми също бяха се сдобили с такива.От къде ли бяха ги намерили,дали пък не се купуваха от магазина??Реших да взема всичко в свои ръце.Когато с мама отидохме в градинката на разходка, я издебнах да отиде при другите майки и почнах да разпитвам своите приятелчета в пясъчника "-Ей,сладури-писна ми да се гледам в огледалото като беззъба баба.Не ми отива на червилото и хубавите сенки,които тайно задигам от мама.Кажете, откъде да си взема хубави бели зъбки като вашите??"....Хм. завиждах на момичетата- колко ослепително се смееха!Искам и аз холивудска усмивка.И разбрах-Феята на зъбките ги носела на децата.Но,защо ли се бави при мен??.........Едно сиво гълъбче видя, че се натъжих и ми каза, че ще я помоли да мине и през нас тази нощ.Легнах си с голямо вълнение и очакване за нещо престоящо хубаво.........
И на сутринта-мама извика от радост-"Боцка,боцка- имаме си зъбче!!!!!!!!" А аз с усмивка си спомних как през нощта феята ми се усмихна,погали ме и каза че не би забравила толкова добро и прекрасно момиченце като мен,и че ще ме дари със здрави и бели зъбки.След няколко дни се показа и неговото съседче.И вече съм горда собственичка на две красиви бели зъбчета.В тази чест,мама какво направи??!!!!-тортаааааааааа :)))))))


сряда, 21 септември 2011 г.

Торта судоку

Публикувано от Unknown в 22:16 3 коментара
         За рожденият ден на моят вуйчо, имах няколко варианта за изпълнение на тортата.Както винаги, когато обмислям какъв ще е дизайна, се съобразявам с интересите, хобито, професията или нещо друго, което е индивидуално за човека за когото ще е предназначена тортата.Казах си:"С вуйчо Мони това ще е  лесно!"
- имаше много варианти,но пък и от там дойде объркването ми в един момент, на какво да се спра.
          В нашата фамилия той е известен кулинар- неговите ястия и гозби са ненадминати по вкус и изпълнение.Напоследък е известен и под кодовото име "Хер дедо", защото приготвя най- вкусните манджички за неговият внук Ивко и сладката внучка Ана.Та,единият вариант за тортата бе свързан с кулинарията.
          Вариант 2-реших да е малък макет на страхотната детска площадка,която той направи на вилата, за тримата най-малки попълнения във фамилията ни. Следващият вариант на дизайн си представях да е свързан с неговата професия- работеше като фадромист. Освен това вуйчо ми е страхотен генератор на знания-каквото и да го попиташ,има информация за всичко- та можех и една енциклопедия да спретна.Също така много му се отдават електрото,строителството,градинарството,абе Майстор си е ..имаше варианти много.В един момент си мислех даже  и за шесторъкия Шива,който да олицетворява всичките му умения и таланти. До последно се чудех какво,какво?.....
     Моята братовчедка Дани, помести в блога си, невероятната картичка, която беше направила за своя баща.Хрумна ми да направя нейно тортено копие.Съвсем се обърках.......И когато вече съвсем не знаех каква торта да направя,нета ми даде едно жокерче с тази торта на Мина Бакалова,която много уважавам и харесвам като спец в тортоправенето.Нейната торта  ме подсети за едно хоби на вуйчо ми, а именно решаването на судоку.Не исках да копирам,но тортата ми хем прилича на тази на Мина, хем носи своята индивидуалност.Естествено направих вита торта със сметанов мус за торти,гарниран с пресни резанчета нектарини. Тортата беше поднесена заедно с подаръкът направен от мъжът ми- плот за шах от дърво.Та подарихме 2 игри.
         Изненадата беше повече от голяма :) всички се чудеха как съм се сетила за судокуто( явно са очаквали друго хихихи)Условието бе- да се реши судокуто.Но всички толкова напираха за тортата,че нямаше време за решаване, а за бързо разрязване на парчетата торта.


С пожелние за много здраве и щастие,вкусни гозби и прекрасни моменти с любимите хора!

понеделник, 19 септември 2011 г.

На гребена на вълната

Публикувано от Unknown в 13:15 4 коментара
     Тази торта е за Анчо- синът на моята най-добра приятелка Ели,който на 16.09 става на 14г. Господи, колко бързо лети времето! Спомняма си,когато с нея ходихме на лекции в ЮЗУ гр.Благоевград и тя беше бременна, но с фигура (както и днес е) слаба,фина,много секси маце, с едно малко коремче.После се появи Анчо-няма да забравя миговете прекарани заедно с него и Ели.Беше страхотно малко бебче,а сега вече тийнейджър,гордост на мама и тати.Ех....Спуснах се  в спомени.....
     Тортата е морска с акценти от сърфа.Това лято, новото занимание и голяма страст на Анчо бил сърфът.Затова Ели ми показа модел,който беше харесала-семпъл, но с достатъчно елементи.
  Имаше още детайли,които щях да направя,но един неприятен инцидент ми сви времето  за изпълнение с един час( а за мен и това е от значение).Слава Богу всичко е наред, а тортата много се хареса от Ели,от рожденикът и гостите.Всички се чудели от коя сладкарница в Люлин е купена, което за мен е голям комплимент!
Пожелавам на Анчо, да е жив и здрав и винаги да е на гребена на вълната!
    

сряда, 14 септември 2011 г.

Моят тройно щастлив ден

Публикувано от Unknown в 7:03 4 коментара
     Знаете ли,че освен известните тройно критични дни, съществуват и тройно щастливи дни??!!Аз знам, защото именно 14 септември е датата,която я свързвам с поне три щастливи събития.
Днес преди 39 години, на бял свят с мощен глас, е проплакал моят най-любим мъж в живота-Александър.Раца и Любен, неговите родители, са дали живот на един прекрасен човек,който промени живота ми до неузнаваемост.
 Честит рожден ден,мили мой, Alsandro! От сърце и с много любов ти пожелавам все така смело да вървиш напред и да следваш мечтите си и най-вече да ги постигаш ;) да покоряваш с успех  нови висини и да продължаваш да се радваш на живота,да не пресъхва онзи ведър и оптимистичен дух,а щастието,радостта и късметът винаги да бъдат с теб!Обичам те!
     Втората ми причина за тройно щастливият ден е четвъртата годишнина от както станахме гаджета(все още не сме женени,затова това си е нашата годишнина). Преди години,когато  си мислих,че принцовете не съществуват и че всички мъже са крастави жаби, (ето тук правя една малка скоба за една голяма Жена- моята майка, която ми беше невероятна опора тогава и ми казваше ,че точно ,когато не очаквам Любовта ще ми се стовари на главата)та тогава един сайт за запознанства ме срещна именно с Alsandro.Естествено, когато ме заговори, нямах и най- малката представа,как ще ми се преобърне животът,но съдбата така завъртя нещата....В момент, в който губех едно дълго приятелство,се зараждаше новата ми любов.Сърцето ми се раздираше от тъга,а в същото време Александър ме караше да се чувствам най-щастливият човек на земята- и все още е така!Слава Богу -след години това приятелство се възроди,за което съм много,много щастлива,че го имам!
           Пишейки сега, в зората на 14 септември, с усмивка се сещам как днес преди 4 години се втурнах в едно морско приключение с един почти непознат за мене човек.Дестинация -Созопол :)) И както беше казала майка ми- Любовта ме срази изведнъж.Даа,това беше влюбване от 30-тия поглед хихихи.Стоейки на плажа,взирайки се в далечната морска шир, изведнъж погледът ми попадна на Александър и си казах- Но какво търся аз???Принцът е пред мен,това е моята половинка???
 




       Усещането за влюбване беше една мъгла,която бавно се вдигаше и от нея изплува Той-Той който прави животът ми прекрасен и вълшебен, Той,който е моят приятел и опора в живота, Той,който ме кара да се чувствам нежна и женствена, Той,който запали огънят на любовта и го подържа все още толкова буен с невероятна любов и страст,Той,с който можеш да говориш винаги за всякакви неща,Той,с който никога няма да ми е скучно,Той-бащата на детето ми-това е и третата ми щастлива причина за днес.
       Преди две години за мен беше първият ми работен,учебен ден.Връщайки се от работа,реших да направя тест за бременност,макар че беше много,много рано за това.Но така го направих че си оставих ръцете и нищо почти не се получи.Реших и втори път да го пробвам и когато видях двете черти полудях от кеф.Вечерта имах среща с Александър,в нашето заведение,където беше първата ни среща.Направих една продълговата кутийка за подарък,взех панделка, купих тест и реших да го направя на срещата. О ,Господи благодаря ти! Чертите отново си бяха две. Това беше най-невероятният подарък ,с който можех да го изненадам .Само, че Александър не пожела нищо да му подарявам.Аз съм му била подаръкът :)Ех,че инат,а само да знаеше...Е,казах му, че подаръчето е малко,от сърце и с много любов и ако не го хареса да ми го върне.Това е един от миговете в живота ми,които никога няма да забравим-миг на щастие,радост и много вълнение.Сега тези две чертички ни се усмихват,радват и правят първите крачки в живота -нашата сладка дъщеричка Виктория :)


Сигурно ще попитате и за тортата-днес ще я украсявам и после ще показвам.
Ето,че мина и този невероятен ден, пълен с много хубави емоции и изненади. Решението за дизайнът на тортата взех в последният момент.Исках да е метълска и избрах любимата група на Алекс- Sabaton.


Изненадата беше пълна- ще видите на колажчето по-долу:)Доволна съм и от изпълнението и от вкуса- първата ми успешно направена еклерова торта.Сега лягам спокойна в очакване на утрешните вълнуващи дни с Вики и Алекс и нека всички имаме поне няколко тройно щастливи дни в годината!



петък, 2 септември 2011 г.

Весела,шарена торта за Ясен

Публикувано от Unknown в 14:40 0 коментара
Ако трябва да заменим думата усмивка с име на човек,веднага ще кажа- Борислава.
Срещнахме се в необятното пространство на Фейсбук.
Преди няколко седмици бях направила за рождения ден на фотографката Елена Щерева-торта фотоапарат Nikon.Чрез нея,Борислава се свърза с мен.Интересуваше се дали правя поръчкови индивидуални торти-предстоеше първият рожден ден на синът и Ясен.Вече бях минала през офанзивата на първият рожден ден на дъщеря ми и знаех колко е отговорно направата на такава торта.Не трябва да има никаква грешка,защото първият рожден ден е много чакан и желан.
Мина време, помислих че се е отказала, когато един ден видях съобщение от нея.Тя беше избрала тортата- искаше весела торта на шарени точки.В интерес на истината ме изненада с нейният избор.След това разбрах каква е идеята.Рожденият ден си имаше своят стайлинг-Точки- сини,жълти и цикламени.Като се почне от шикозната рокля на мама- с цветовете на темата  и се мине през подаръчетата за гостите(малки бурканчета с мед),та през веселата изпъстрена с точки вратовръзка на малкия рожденик и се завърши с тортата на точки, Бприслава беше помислила за общият стайлинг на рожденият ден.
Уговорихме се.Уговорката беше да направя малка пробна торта, за да бъде спокойна, че е доверила толкова важно нещо на непознат човек.Успях от днес за утре да врътна една мини-тортичка и ето че срещата дойде.Имах леки притеснения, дали ще я хареса, дали съм улучила цветовете, дали ще и допадне на вкус.Когато Борислава видя тортата ахна-хареса и много.А,аз срещнах една невероятна жена- красива, усмихната,лъчезарна.Веднага се надушихме,че сме от една порода.Толкова е хубаво да срещаш такива хора,които внасят в живота ти още повече светлина и усмивка  и най-вече оценяват труда ти.След като се разделихме аз полетях от щастие-толкова бях заредена.По-късно вечерта ми се обади,че мъжът и много я е харесал,а и на вкус била супер.
И така,за 6 август трябваше да направя двуетажна,весела и шарена, точкова тортичка.Допълението към крема беше плодчета банан.
6-ти сутринта- тортата готова, чинно чака в хладилника предстоящият тържествен момент, да бъде наобиколена от весели дечица и много гости  и малкият Ясен да духне първата свещичка в живота си.



С пожелания, малкият Ясен да има щастливо,шарено и весело детство!

Торта-чанта

Публикувано от Unknown в 13:57 0 коментара
Представям ви първата ми торта-чанта,която пък въобще не беше такава в представите ми. Е, не всякога нещата се получават такива каквито искаме, но не мога да си изкривя душата,че резултатът съвсем не ми харесва.Първоначалният замисъл бе чантата да стои изправена.В последствие, с поръчителката Силвия, решихме чантата да е вторият етаж на тортата .Допълнение към нея са декорации от нежни розови цветя и една ненадейно кацнала пеперуда на дръжката.




 

Cakewish Copyright 2009 Sweet Cupcake Designed by Ipiet Templates Image by Tadpole's Notez