Едно бъдещо Златно момиче

Един от любимите ми спортове е художествената гимнастика-има толкова финес,грация и красота в него,и затова освен за спорт аз го смятам и за изкуство.В дните,в които всички медии и общество бяха развълнувани от това,че отново си имаме Златни момичета от световното в Монпелие, с мен се свърза Иренка.Беше толкова радостна и щастлива от първата голяма победа на своята малка племеничка Маги,която завоюва златен медал на Републиканското първенство по художествена гимнастика.Иренка искаше да подари торта на шампионката, за този хубав повод.Досега торта от днес за утре съм правила само веднъж.Случаят беше идентичен.Заразена от вълнението на Иренка,от щастието и от тази голяма победа на това малко и нежно момиченце и за момент не си помислих да откажа.Спретнах ръкави и в зорите на 9 октомври тортата с гимнастичка запътува към Кюстендил.Направих я с много любов и чувство на гордост.Ех, няма да скрия че си пожелах и Вики да ни носи един ден такива радостни моменти.Тортата е вита(знаете,че ми е любима) със лек сметанов крем и фламбирани банани с карамел.На снимките,обаче цветът далеч не е този,който бе в действителност.Тортата е в любимите цветове на Маги- нежно розаво и лила.Пожелавам и от сърце да покорява с лекота върховете в спорта,да има прекрасно детство и сбъднати мечти!
P.S И запомнете това име-Мадлен Ризова-скоро и тя ще бъде нашето Златно момиче!

Декорирани сладки

След 2-3 месеца ще празнувам първата годинка, на моята нова страст и хоби-правенето и декорирането на торти.От известно време имам желание да си направя къпкейкс(ще са шоколадови със сигурност,мммммммм) за да мога да си ги украсявам.Страшно много ми харесват миниатюрните украсени тортички,особено с цветя.Да, обаче все още си оставам само с желанието.Вчера касиерката на детската градина,ме покани на своя 50-годишен юбилей.Въобще не бях подготвена и нямаше как да реагирам подобаващо с една торта за следващият ден по този повод.Затова реших вместо букет да поднеса сладък букет от декорирани сладки.В близкото магазинче,ме очакваха желаната бройка двойно залепени кръгли сладки, намазани с някакво сладко отгоре(идеално за залепването на моделиращата маса)И така ето и резултата от първите ми декорирани сладки.Люси страшно много се изненада и зарадва!Пожелавам и поне още 50 години здраве,щастие,късмет и безброй прекрасни мигове с любимите хора!

Торта-подарък

Тортата-подарък.Въпреки,че имах няколко подсказки за тази торта(поръчителите искаха да има цветя),дизайнът все ми убягваше.В денят,когато бях за планувала да направя две торти,така ме заболя главата,че хич и не можех да мисля...ужас.Не мога да почна,преди да имам и малко идея.Когато вече бях готова,исках тортата освен цветя да има и панделка.И така разглеждайки Фейсбука попаднах на тази картичка направена отново от моята талантлива братовчедка Дани..всъщност това не е картичка ,а уникално-красив плик за пари.Щом го видях,я познах, вече знаех каква ще е моята торта.Ура!! И запретнах ръкави!Ето и снимчици!

Феята на зъбките

От няколко месеца, не минаваше ден без някой да не попита-"А,Вики все още ли няма зъбки??!!"Мама успокоително казваше(а май успокояваше и себе си така) Няма, но все някога ще поникнат.Няма човек без зъби.Пък и поне засега сме си спестили неспокойни нощи, и най-вече Вики няма да ги използва по предназначение,когато суче.Но, вкъщи с голямо нетърпение, всички чакахме да се появи първото зъбче.Мам ( т.е МАМА) всяка сутрин ми оглеждаше устата,пипаше с пръстче и се чудеше,кога ли тези бели квадратчета на долните ми венци, ще избият в зъбки??!!
На площадката всички мои приятели си имаха зъбки,братовчед ми и братовчедка ми също бяха се сдобили с такива.От къде ли бяха ги намерили,дали пък не се купуваха от магазина??Реших да взема всичко в свои ръце.Когато с мама отидохме в градинката на разходка, я издебнах да отиде при другите майки и почнах да разпитвам своите приятелчета в пясъчника "-Ей,сладури-писна ми да се гледам в огледалото като беззъба баба.Не ми отива на червилото и хубавите сенки,които тайно задигам от мама.Кажете, откъде да си взема хубави бели зъбки като вашите??"....Хм. завиждах на момичетата- колко ослепително се смееха!Искам и аз холивудска усмивка.И разбрах-Феята на зъбките ги носела на децата.Но,защо ли се бави при мен??.........Едно сиво гълъбче видя, че се натъжих и ми каза, че ще я помоли да мине и през нас тази нощ.Легнах си с голямо вълнение и очакване за нещо престоящо хубаво.........
И на сутринта-мама извика от радост-"Боцка,боцка- имаме си зъбче!!!!!!!!" А аз с усмивка си спомних как през нощта феята ми се усмихна,погали ме и каза че не би забравила толкова добро и прекрасно момиченце като мен,и че ще ме дари със здрави и бели зъбки.След няколко дни се показа и неговото съседче.И вече съм горда собственичка на две красиви бели зъбчета.В тази чест,мама какво направи??!!!!-тортаааааааааа :)))))))

Торта судоку

         За рожденият ден на моят вуйчо, имах няколко варианта за изпълнение на тортата.Както винаги, когато обмислям какъв ще е дизайна, се съобразявам с интересите, хобито, професията или нещо друго, което е индивидуално за човека за когото ще е предназначена тортата.Казах си:"С вуйчо Мони това ще е  лесно!"
- имаше много варианти,но пък и от там дойде объркването ми в един момент, на какво да се спра.
          В нашата фамилия той е известен кулинар- неговите ястия и гозби са ненадминати по вкус и изпълнение.Напоследък е известен и под кодовото име "Хер дедо", защото приготвя най- вкусните манджички за неговият внук Ивко и сладката внучка Ана.Та,единият вариант за тортата бе свързан с кулинарията.
          Вариант 2-реших да е малък макет на страхотната детска площадка,която той направи на вилата, за тримата най-малки попълнения във фамилията ни. Следващият вариант на дизайн си представях да е свързан с неговата професия- работеше като фадромист. Освен това вуйчо ми е страхотен генератор на знания-каквото и да го попиташ,има информация за всичко- та можех и една енциклопедия да спретна.Също така много му се отдават електрото,строителството,градинарството,абе Майстор си е ..имаше варианти много.В един момент си мислех даже  и за шесторъкия Шива,който да олицетворява всичките му умения и таланти. До последно се чудех какво,какво?.....
     Моята братовчедка Дани, помести в блога си, невероятната картичка, която беше направила за своя баща.Хрумна ми да направя нейно тортено копие.Съвсем се обърках.......И когато вече съвсем не знаех каква торта да направя,нета ми даде едно жокерче с тази торта на Мина Бакалова,която много уважавам и харесвам като спец в тортоправенето.Нейната торта  ме подсети за едно хоби на вуйчо ми, а именно решаването на судоку.Не исках да копирам,но тортата ми хем прилича на тази на Мина, хем носи своята индивидуалност.Естествено направих вита торта със сметанов мус за торти,гарниран с пресни резанчета нектарини. Тортата беше поднесена заедно с подаръкът направен от мъжът ми- плот за шах от дърво.Та подарихме 2 игри.
         Изненадата беше повече от голяма :) всички се чудеха как съм се сетила за судокуто( явно са очаквали друго хихихи)Условието бе- да се реши судокуто.Но всички толкова напираха за тортата,че нямаше време за решаване, а за бързо разрязване на парчетата торта.

С пожелние за много здраве и щастие,вкусни гозби и прекрасни моменти с любимите хора!

На гребена на вълната

     Тази торта е за Анчо- синът на моята най-добра приятелка Ели,който на 16.09 става на 14г. Господи, колко бързо лети времето! Спомняма си,когато с нея ходихме на лекции в ЮЗУ гр.Благоевград и тя беше бременна, но с фигура (както и днес е) слаба,фина,много секси маце, с едно малко коремче.После се появи Анчо-няма да забравя миговете прекарани заедно с него и Ели.Беше страхотно малко бебче,а сега вече тийнейджър,гордост на мама и тати.Ех....Спуснах се  в спомени.....

     Тортата е морска с акценти от сърфа.Това лято, новото занимание и голяма страст на Анчо бил сърфът.Затова Ели ми показа модел,който беше харесала-семпъл, но с достатъчно елементи.

  Имаше още детайли,които щях да направя,но един неприятен инцидент ми сви времето  за изпълнение с един час( а за мен и това е от значение).Слава Богу всичко е наред, а тортата много се хареса от Ели,от рожденикът и гостите.Всички се чудели от коя сладкарница в Люлин е купена, което за мен е голям комплимент!

Пожелавам на Анчо, да е жив и здрав и винаги да е на гребена на вълната!

    

Моят тройно щастлив ден

     Знаете ли,че освен известните тройно критични дни, съществуват и тройно щастливи дни??!!Аз знам, защото именно 14 септември е датата,която я свързвам с поне три щастливи събития.

Днес преди 39 години, на бял свят с мощен глас, е проплакал моят най-любим мъж в живота-Александър.Раца и Любен, неговите родители, са дали живот на един прекрасен човек,който промени живота ми до неузнаваемост.

 Честит рожден ден,мили мой, Alsandro! От сърце и с много любов ти пожелавам все така смело да вървиш напред и да следваш мечтите си и най-вече да ги постигаш ;) да покоряваш с успех  нови висини и да продължаваш да се радваш на живота,да не пресъхва онзи ведър и оптимистичен дух,а щастието,радостта и късметът винаги да бъдат с теб!Обичам те!

     Втората ми причина за тройно щастливият ден е четвъртата годишнина от както станахме гаджета(все още не сме женени,затова това си е нашата годишнина). Преди години,когато  си мислих,че принцовете не съществуват и че всички мъже са крастави жаби, (ето тук правя една малка скоба за една голяма Жена- моята майка, която ми беше невероятна опора тогава и ми казваше ,че точно ,когато не очаквам Любовта ще ми се стовари на главата)та тогава един сайт за запознанства ме срещна именно с Alsandro.Естествено, когато ме заговори, нямах и най- малката представа,как ще ми се преобърне животът,но съдбата така завъртя нещата....В момент, в който губех едно дълго приятелство,се зараждаше новата ми любов.Сърцето ми се раздираше от тъга,а в същото време Александър ме караше да се чувствам най-щастливият човек на земята- и все още е така!Слава Богу -след години това приятелство се възроди,за което съм много,много щастлива,че го имам!

           Пишейки сега, в зората на 14 септември, с усмивка се сещам как днес преди 4 години се втурнах в едно морско приключение с един почти непознат за мене човек.Дестинация -Созопол :)) И както беше казала майка ми- Любовта ме срази изведнъж.Даа,това беше влюбване от 30-тия поглед хихихи.Стоейки на плажа,взирайки се в далечната морска шир, изведнъж погледът ми попадна на Александър и си казах- Но какво търся аз???Принцът е пред мен,това е моята половинка???

 

       Усещането за влюбване беше една мъгла,която бавно се вдигаше и от нея изплува Той-Той който прави животът ми прекрасен и вълшебен, Той,който е моят приятел и опора в живота, Той,който ме кара да се чувствам нежна и женствена, Той,който запали огънят на любовта и го подържа все още толкова буен с невероятна любов и страст,Той,с който можеш да говориш винаги за всякакви неща,Той,с който никога няма да ми е скучно,Той-бащата на детето ми-това е и третата ми щастлива причина за днес.

       Преди две години за мен беше първият ми работен,учебен ден.Връщайки се от работа,реших да направя тест за бременност,макар че беше много,много рано за това.Но така го направих че си оставих ръцете и нищо почти не се получи.Реших и втори път да го пробвам и когато видях двете черти полудях от кеф.Вечерта имах среща с Александър,в нашето заведение,където беше първата ни среща.Направих една продълговата кутийка за подарък,взех панделка, купих тест и реших да го направя на срещата. О ,Господи благодаря ти! Чертите отново си бяха две. Това беше най-невероятният подарък ,с който можех да го изненадам .Само, че Александър не пожела нищо да му подарявам.Аз съм му била подаръкът :)Ех,че инат,а само да знаеше...Е,казах му, че подаръчето е малко,от сърце и с много любов и ако не го хареса да ми го върне.Това е един от миговете в живота ми,които никога няма да забравим-миг на щастие,радост и много вълнение.Сега тези две чертички ни се усмихват,радват и правят първите крачки в живота -нашата сладка дъщеричка Виктория :)

Сигурно ще попитате и за тортата-днес ще я украсявам и после ще показвам.
Ето,че мина и този невероятен ден, пълен с много хубави емоции и изненади. Решението за дизайнът на тортата взех в последният момент.Исках да е метълска и избрах любимата група на Алекс- Sabaton.

Изненадата беше пълна- ще видите на колажчето по-долу:)Доволна съм и от изпълнението и от вкуса- първата ми успешно направена еклерова торта.Сега лягам спокойна в очакване на утрешните вълнуващи дни с Вики и Алекс и нека всички имаме поне няколко тройно щастливи дни в годината!